Смяната на обществената обстановка внесе сериозни промени в основните конфликти на поезията през 70-те и 80-те години. Драмата между идеал и действителност, между обществено-политическите илюзии и тяхната антиреализация, драмата на вярата, завършила у повечето поети на 60-те години с резигнация и загубване на духовните ориентири, гравитираха към други центрове и взаимоотношения. Сгъсти се конфликтът между личността и обществото, между поета и задължителните обществени и естетически норми. Духовната съпротива на едно ново поколение поети с нова сила задълбочи пътуването навътре в личността, в търсене на неомърсени, чисти духовни светове. Светът на човека, съсредоточен в себе си и насочен към своите духовни корени, може да бъде оприличен на дървото, което мисли и вярва в непокварените източници на живот. Символ на този по-съсредоточен поглед на човека навътре в себе си и към взаимоотношенията с природата стана „Дърво на хълма" на Иван Цанев. |