iKnigi.com

Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. Армията, като единствен организиращ фактор, е принудена да спасява не само хората, но и животните. Изчезват сезоните. Всички са измъчвани от постоянна и опасна жега, всички страдат от хроническо главоболие и кожни обриви, налага им се ежедневно да приемат предписани от военните лекари дози рокасет — медицински препарат, превърнал се в новата всеобщо конвертируема валута. Хората изпитват силен екзистенциален срам от собствените си мисли и постъпки.

Роман с много герои – хора и животни, но с един-единствен главен герой – емпатията.

***

След като животните заговорят с човешка реч, ние трябва да решим оставаме ли хора по отношение на тях, или ги изключваme от своето емпатично пространство в опит да спасим себе си. И тогава главният обединяващ принцип на новото общество се явява дъхът. Дъхът, не речта. Щом си способен да си поемаш дъх, значи си един от нас.

За мен мястото на действие в този роман можеше да бъде само Израел – страната, която аз безгранично обичам и за която, както и много израилтяни, безкрайно много се страхувам. Живеем в свят, в който катастрофичното очакване е ежедневие; но даже в този живот, на ръба на катастрофата, Израел ежедневно избира да живее – с цената на изключително тежки и жестоки решения, много от които предизвикват у мен отчаяние и недоумение. Разбира се, ние не очакваме утре котките да проговорят с човешки гласове, но сме готови за това, как във всеки един момент на съседната улица или в нашата къща може да падне ракета. Съвършенният съзнателен израелски избор да се живее нормално при такива обстоятелства е това, което ме вдъхновяваше и възхищаваше при написването на този роман.
– Линор Горалик

Линор Горалик (Юлия Борисовна Горалик) е рускоезична израелска писателка, поетеса, преводач, критик.
Родена е в Днепропетровск (Днепър), Украйна, през 1975 г. Живее и учи в родния си град до 14-годишна – през 1989 г. родителите ѝ получават израелско гражданство и семейството се преселва в Израел.

Следва компютърни науки в университета „Бен-Гурион в Негев“ в град Беер Шева, дипломира се през 1994 г. Работи като програмист и специалист по интернет маркетинг.

През 1999 г. издава дебютната си стихосбирка в издателството на руския поет и писател Александър Житински „Геликон Плюс“, което се специализира в издаването на онлайн автори.
През същата година инициира колективен проект за интернет литература „E2-e8, или Игра на интертекст“ – „по шахматната дъска вместо фигури се местеха литературни произведения – [читателите имаха за задача чрез] най-безумни алюзии и интертекстуални препратки да свържат текстове, които на пръв поглед нямат нищо общо“.

През 2000 г. Линор отива в Русия за три месеца, но остава там почти 15 години. В Москва работи като журналист и маркетингов анализатор. В този период превежда произведения на Етгар Керет и Витаутас Плюра. Започва да работи и в областта на културния маркетинг, като заедно със поета Станислав Лвовски организира няколко художествени изложби и проекти, пренасяйки съвременната израелска култура в Русия. През 2002 г. в галерия „Марат Гелман“ организира своя лична изложба под надслов „Жалост без поглед“.

Едновременно с това продължава да твори – стихове и проза, често в съавторство. През 2003 г. печели младежката награда „Триумф“. През 2012 е лауреат на наградата „Портал“ за книгата „Устното творчество на обитателите на сектор М1“.

Автор е на комикс-стриповете „Заекът ПЦ и въображаемите му приятели: Щ, Ф, топлилка и свинска пържола с грах“, както и основател и главен редактор на проекта за лични истории PostPost. Media. Постоянен автор е на редица списания.

През същия период Горалик преподава маркетинг в Стокхолмското училище по икономика и теория на модата в Института за хуманитарни исторически и теоретични изследвания към Висшата школа по икономика.

В началото на 2013 г. Линор записва видеопослание в подкрепа на ЛГБТ общността за проекта „Срещу хомофобията“.

Живее в Москва до 2014 г. (до анексията на Крим), след което се връща в Израел и става главен редактор на онлайн проекта за еврейска литература и култура „Букник“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Всички, способни да си поемат дъх“, чието заглавие е алюзия към „Всички, способни да държат оръжие“ (1997) на руския писател фантаст Андрей Лазарчук.
Книгата печели наградата на критическото жури на литературната награда на НОС и е включена в списъка на кандидатите за наградите „Андрей Бели“ и „Большая книга“.

Осъжда руската инвазия в Украйна през февруари 2022. През лятото на същата година Роскомнадзор блокира онлайн проекта ROAR (Russian Oppositional Arts Review), който е създаден от Горалик. В него се публикуват поезия, проза, публицистика, визуални произведения, мултимедийни проекти и музика, противопоставящи се на войната, репресиите, насилието и пропагандата.

През 2022 г. тя пише романа „Бобо“, събитията в който се развиват от март до октомври същата година. Главният герой на творбата е слон, но авторката отъждествява героя и неговите емоции със себе си.

На 18 август 2023 г. името на Горалик е включено в регистъра на чуждестранните агенти, поддържан от Министерството на правосъдието на Русия с обосновката, че „писателката многократно се е противопоставяла на „специалната военна операция“, участвала е в набирането на средства в подкрепа на Украйна и е извършвала пропаганда на ЛГБТ отношенията“.