Карл Маркс и след него... - Петър-Емил Митев

Карл Маркс и след него...
Автор: Петър-Емил Митев
Обем: 352 стр.
Формат в мм.: 168х240
Издател: ИК "Изток Запад"
Твърда подвързия
Дата на включване: 2023-06-17
Нашата цена: 27.21 лв		 
XXI век ни изправя пред идейна и политическа дилема: „край на историята“ (по Фукуяма, т.е. да се приеме, че капитализмът е окончателна даденост) или „край на предисторията“ (по Маркс, т.е. да се очаква, че човечеството ще извърши „скок“ от „царството на необходимостта“ в „царство на свободата“).

Авторът предлага троен отговор на този въпрос. Най-напред – чрез анализ на логическата структура на Марксовата теория. След това – исторически, като възпроизвежда аналитично сложната и противоречива научна драма на учението, създадено от Карл Маркс, чрез идейни портрети на ключовите актьори. И най-после – чрез равносметка на научните дискусии, протекли 50, 100 и 150 години след издаването на първия том на „Капиталът“.

Перспективата ни изправя пред потребността от диалектическо „снемане“ (aufheben; едновременно преодоляване, запазване и по-нататъшно развитие) на марксизма от по-обща научна теория, своеобразен „постмарксизъм“. Първата крачка в това направление прави А. Богдàнов чрез създадената от него „тектология“ или всеобща организационна наука. Днес се съдържа в предизвикателството на „китайския марксизъм“. На всеки от двата казуса е отделено особено внимание.

Проф. Петър-Емил Митев, доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, понастоящем ръководител на Института по социология „Иван Хаджийски“. Един от основателите на специалност „Политология“, в която разработва поредица от лекционни курсове: история на политическите идеи (трета част); политически идеологии; методи на политологичния анализ; политическият език; революция и реформа; източноевропейският преход; българският преход.

Син е на биохимика проф. Иван Митев. Завършва философия в Софийския университет. От 1972 до 1988 г. оглавява Научноизследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС, смятан за едно от дисидентските гнезда по време на социализма. До 1999 г. председател на Българската социологическа асоциация.

Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София от 1988 г.

Член на председателството на Висшия партиен съвет на БСП. Депутат във Великото народно събрание.

Кандидат за Национален омбудсман на България, предложен от НДСВ и подкрепен от ДПС при първите избори за омбудсман през 2004 г., когато, в крайна сметка, е избран Гиньо Ганев.

Председател е на Управителния съвет на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“