Мисия Туран - Алек Попов

Мисия Туран
Автор: Алек Попов
Обем: 412 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Сиела"
Мека подвързия
Дата на включване: 2021-06-05
Нашата цена: 16.25 лв
 

Открити са потомците на древните българи! Въпросът е за кого ще гласуват?

В далечен Туран, малка изостанала република в центъра на Азия, експедиция от далечна България, развита, богата страна в състава на ЕС, търси корените на великото някога българско племе. Проф. Несторов вярва, че местните жители са преки потомци на прабългарите, и е готов да измери хиляди глави, за да докаже теорията си. А в България се задават избори.

Нацията се топи, рейтингът на политиците пада. Какво по-хубаво от откриването на нови българи, които да пуснат „правилната“ бюлетина? Историческата мисия да интегрира братята по кръв се пада на проф. Докузанов, идеолог на телевизия „Онгъл Нюз“, експерт по градежи на автентични крепости, продавач на митове и ритуални чаши от черепи на византийски войници.

Шеметен низ от абсурдни и комични ситуации! Попов пренася читателя в екзотичен свят на приключения и любовни перипетии, на диктатори и волни джигити, свят на песни, шамански заклинания и танци по тънкия лед на голямата политика. Но под звездния купол в необятната степ продължават да припламват вечните въпроси: кои сме, откъде идваме, защо сме тук?

Лекуващият смях на Алек Попов идва, за да ни помогне да надживеем комплексите си и да погледнем бъдещето с нови очи.

Една алегорична история – колкото абсурдна, толкова и възможна – в която свободната воля на малките хора ще обърка геостратегическите планове на големите играчи. И дори може би ще промени етническата карта на стара Европа...

Най-забавният сериозен български автор!

Захари Карабашлиев, писател

Попов е един от водещите български сатирици, нещо повече – той играе в първа дивизия на съвременните европейски писатели!

Себастиян Фастхубер, сп. „Фалтер“, Виена

Когато човек чете роман на Алек „във времена на актуална глобална криза“, ще му се стори, че този български вражалец има някакви пророчески способности!...

Теофил Панчич, „Време“, Белград