Първата пушка - Николай Беловеждов

Първата пушка
Автор: Николай Беловеждов
Обем: 144 стр.
Формат в мм.: 140х210
Издател: ИК "Българска история (БИ 93 ООД)"
Мека подвързия
Дата на включване: 2021-05-03
Нашата цена: 10.92 лв
 

Сюжетът проследява хода на Априлското въстание, запознава ни с трагичната съдба на бунтовниците и ни позволява да се докоснем до образите на знаменити революционни дейци, сред които Панайот Волов, Тодор Каблешков и Тодор Икономов. Книгата се радва на сериозна популярност в началото на XX век и неслучайно е издадена от Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Военната пропаганда правилно отчита, че написаното ще повдигне духа на българския войник чрез примера на славните му предци. Днес, в едни далеч по-благоприятни времена, „Първата пушка“ е тук, за да ни разкаже за бойния път на шепата храбреци, дръзнали да се опълчат на своя вековен господар. Никола Беловеждов е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица. След завършване на Пловдивското класно училище става преподавател в родния си град. Познанството му с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други революционни дейци води до неговото привличане към каузата, в резултат на което взема участие в Априлското въстание като член на Копривщенския комитет. Той е заловен от османските власти и заточен на остров Родос. Там успява да дочака Освобождението. До смъртта си на 4 ноември 1930 г. Никола Беловеждов се занимава с учителство и обществена дейност, завещавайки ни своите спомени, носещи името „Първата пушка“. За предговор Настоящите записки съм написал още в 1879 г. , когато се завърнах от заточение. През 1892 г. досъбрах още  някои  сведения  за  биографиите  на  апостолите  Каблешкова и Бенковски (Хълтева). Всичко съм записал тъй,  както  го  зная,  както  е  било  –  нищо  няма  измислено,  нищо  изкривено.   Да  издавам  тези  си  записки  не  мислех сега, ала, по настояване на комитета „Апостол Тодор Л. Каблешков“ в Копривщица, решиха да ги напечатя. В тези записки читателят ще види как е станало въстанието в 1876 г. , което докара освобождението на  България  от  петстотингодишното  робство:  той  няма обаче да срещне тук нито хвалби към едни, нито укори  към  други,  заслужили  на  отечеството  патриоти.   Той  ще  види,  че  копривщени  са  изпълнили  честно  дълга  си  към  отечеството,  а  ако  някои  ги  укоряват  в  нещо,  аз  не  искам  от  тези  укорители  друго,  а  да  направят  пък  те  сега  нещо  по-добро  и  по-патриотично,  защото  и  днес  България  се  нуждае  от  дела  велики,  искрени, патриотични. София, 4 април 1901 г. Никола Беловеждов