Велики времена. На война - в мир (с предговор от Симеон Радев) - Кирил Гривек

Велики времена. На война - в мир (с предговор от Симеон Радев)
Автор: Кирил Гривек
Обем: 300 стр.
Формат в мм.: 140х210
Издател: ИК "Вакон"
Мека подвързия
Дата на включване: 2020-10-04
Нашата цена: 8.19 лв
 

Книгата на Кирил Гривек съдържа разкази за преживени моменти, есета с исторически сюжет и репортажи за войната. Текстовете са свързани от идеята за човечност и съпричастност, от мисълта за величието на българския дух и трагедията на обикновените хора.

Всеки от разказите в първата част на книгата описва дните на Гривек като санитарен подофицер през войната. В тях са събрани цяла галерия от образи и емоции, описана е съдбата на българските войници, на французите, разкази за сърби и албанци, за места и съдби, и надеждите на обикновените хора във вихъра на една жестока война.

Във втората част са събрани есета и репортажи описващи с огромно майсторство животът на българите в началото на XX-ти век и годините по време на войните. Включени са текстове за живота и отношението на Йордан Йовков към природата и хората. Публикувани са два текста за Иван Вазов, в които Гривек пише с огромно уважение за малко познати детайли от живота на великия български писател като разказва за отношенията в семейството на Вазов и за последните дни на писателя.

Книгата „Велики времена“ е брилянтен пример за коректното пресъздаването на исторически събития през чувствителния поглед на един много талантлив писател.

Всичко е интересно в тази книга, но най-важни са няколко разказа. Те са ѝ дали заглавието „Велики времена“. Великите времена, това са годините на нашите борби за обединение и жестоките дни, последвали след тях. Участник във войната, Гривек познава покрай славата ѝ и скърбите, които тя носи със себе си. Но скърбите той описва не плачливо, а с твърда душа.

Симеон Радев

Кирил Гривек (Кирил Илиев Добрев) е български писател, роден на 10 юни 1896 г. в град Варна в семейство на търговец, собственик на склад за дървен материал. Завършва френски колеж „Свети Августин“ в Пловдив и Висша търговска академия в Берлин. През 1923 г. се завръща във Варна и заедно със свои съмишленици основава Дом на изкуствата и печата, участва активно в културния живот на града.

От 1925 г. работи в редица културни издания във Варна като редактор и автор. През 1932 г. се премества да живее в София и започва работа като чиновник в Дирекцията по печата към Министерство на външните работи и вероизповеданията. След 9 септември 1944 г. той е съкратен и става книжар. Пише разкази, повести, пиеси, мемоари, детски книги, стихове, голяма част от творчеството му е посветено и вдъхновено от морето. Умира през 1987 г.