Ето, че стигаме до първата голяма тема на българското съвремие – до конфликта индивид – общество. Този конфликт е стар, колкото е стар и светът, но днес у нас той има нови измерения и нов мащаб. Никога преди с такава крещяща яснота и категоричност не е бил поставян въпросът за отказа на човека от неговата собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество. „Ти не си повече това, което си, ти си това, което ни е нужно да бъдеш.“ Действието на този лозунг в живота съдържа един от най-драматичните литературни заряди. Отказът от себе си е много повече от физическо самоубийство, защото с него животът не свършва, а се разделя на две взаимно отричащи се половини, които създават нравствения ад. Защото, за щастие или нещастие, човек помни своята индивидуалност и инстинктивно се стреми към нея, което личи дори под най-добре скроената униформа.
Георги Марков
Есетата в тази книга са четени по радио „Дойче Веле“ и радио „Би Би Си“ в периода 1971 – 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. | 