Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, даже се разсмиваш. Думите имат сила.
Силвия Чолева
С езика на кратката проза - това отражение на времето ни - Иван Димитров преговаря своите опорни точки: абсурда на живеещия, вълнението на влюбения, триумфа на твореца... Разказите му носят различен заряд и тематика, но в случая е по-важно какво ги свързва - силата на думите.
Мартин Колев |