Заветът на Медея - Красен Камбуров

Заветът на Медея
Автор: Красен Камбуров
Обем: 172 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Летера"
Мека подвързия
Дата на включване: 2017-10-29
Нашата цена: 10.92 лв
 

ИСТОРИЯ И МИТ В КИПЯЩА СПЛАВ
Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа „Заветът на Медея“. По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по манталитет и просвещение от масовата безвкусица.
В избраната форма на писма от Сенека към Луцилий слогът е интимен и темпераментен, нерядко изпъстрен с философски екскурси на стареещия Сенека. Тази форма позволява не само трескав монолог, но и диалозите на няколкото главни герои на няколко светогледни равнища. Мъдрецът Сенека, както знаем, възпроизвежда в литературната и философската история граденето на среда, която определя посоките на изграждането на духа и живота в десетина прочути диалози: „За провидението“, „За твърдостта на мъдрия“, „За гнева“, „За щастливия живот“, „За отдиха“, „За спокойствието на духа“, „За краткостта на живота“. В романа на Красен Камбуров няколко от писмата са пародия на Петрониевия „Сатирикон“, в която дейно участие взема и самият Петроний.
Нашият писател на места подсказва, че както в „Осияние днес“ прилага композиционния ход с „летящ кораб“, натъпкан в едно с митови и действителни лица. Тук полетът е с балона на магьосницата Медея, придружена от синовете си и от Язон, но и от Сенека, от жена му Паулина, от Нерон. Фантазен полет, който сгъстява в кипяща сплав история и мит и позволява на автора да вмести само в два дни и посещението на Хиперборея, и бленуваното Туле, и загадъчното „откриване“ на Атлантида, и пожара в Рим през 64 година.
Романът не дава отговори, задава въпроси, много от които се отнасят към днешния ден, а и към бъдещето. Авторът предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат себе си в своето психологическо пространство, в допълнително и предимно съвременно, дори актуално, развитие на сюжета и идеите.
Почувствайте се поне за малко съавтор на тази книга, бих се обърнал аз към читателя, който я разгръща в този момент, и ще преживеете блажено сливане със свят, съхранен в човешката ви глъбина.
Никола Инджов