В тъжния си роман „Ангелът и Яков“ Георги Ганев взема без колебание по нещо от живота на всеки от нас, за да го вплете в съдбата на своите герои и така да ги направи плът от плътта ни. Корените им се преплитат с нашите в осквернената от политически страсти и нравствени падения родна почва, пият жизнени сокове от отровните извори на собствените си погрешни представи и примитивни убеждения. Деградацията на комунизма, последвана от деградация на демокрацията, поражда личностна деградация, от която спасение носи само любовта – онази любов, заради която Ангелът започва своята борба с Яков, и която в крайна сметка кара Яков да се обърне към него със сакралното „Отче“.
Йото Пацов
|