Липсващият сън” не е мислен като продължение на романа „Деветимата непознати”. Един роман обаче е успешен тогава, когато опровергае автора си. И „Липсващият сън” прави точно това. Първият М-роман, който взима за основа научната теория за множествеността на световете, но не я повтаря. В самата си структура той представлява и представя безкрайните вариации на едно човешко съществуване. Битието на разума, освободено от телесния си затвор. Мисълта, която може да бъде навсякъде и винаги, и която използва рамката на тленната материя като възможност да се реализира. Светът, който познаваме, е само един от многото. Неизброими варианти на вселени в единайсет измерения. Ограничени от сетивата си, човеците са обречени да съществуват само в една от тези проекции. Но има някой, който е способен да разпростре Себе Си във всички времена и пространства. Едновременно. А дали е човек? Или е същество от следващото Ниво по веригата на безкрая... |