Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война - Илияна Марчева

Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война
Автор: Илияна Марчева
Обем: 640 стр.
Формат в мм.: 160х230
Издател: ИК "Летера"
Мека подвързия
Дата на включване: 2016-10-09
Нашата цена: 17.29 лв
 

В монографията за пръв път е представена цялостно политиката за превръщане на България от аграрна в индустриална и урбанизирана страна с всички произтичащи от това социални последици в условията на Студената война от втората половина на ХХ век. Това е времето на управление на комунистическата партия, когато България е част от съветския лагер във войната. Тези вътрешно- и външнополитически фактори определят особеностите на политиката за модернизация, разглеждана като политика за индустриализация, за модернизиране на селското стопанство и подготовка на научно-техническата интелигенция. Проследена е връзката между фазите на Студената война и различните социално-икономически проекти на управляващата партия. Специално внимание е отделено както на българо-съветските отношения, така и на опитите за икономически връзки с високоразвитите страни и свързаните с това успехи и проблеми на модернизацията. Разгледана е и противоречивата роля на авторитарния режим на Тодор Живков в изграждането на урбанизираното и индустриализирано общество в България. Разкрити са идеите и личностите, които стоят в основата на различните концепции и опити за реформиране на модела на модернизация. Изведен е изводът, че постигнатото средноевропейско ниво на развитие и разработването на водещи отрасли на индустриализацията и модернизацията не могат да бъдат запазени след края на Студената война, защото те са до голяма степен неин продукт.

Илияна Марчева е дългогодишен изследовател на социално-икономическата история на България по време на Студената война. Възпитаничка на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, тя свързва своята творческа съдба и научна кариера с Института за история (сега Институт за исторически изследвания) – БАН. Там тя защитава през 1990 г. дисертация за доктор по история (тогава кандидат на науките), избрана е за доцент през 2003 г. и е ръководител на секция „История на България след Втората световна война“ от 2012 г. до сега. Автор е на монографията „Тодор Живков – пътят към властта. Политика и икономика в България 1953–1964 г.“ (2000 г.), както и на 90 студии и статии, включително и на няколко колективни монографии като „История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989)“ (2009 г.) и „История на Отечествения фронт/съюз в България“, т. 1 (2012 г.).