КНИГА НА МЪРТВИТЕ на древните египтяни -

КНИГА НА МЪРТВИТЕ на древните египтяни
Автор:
Обем: 349 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Хелиопол"
Мека подвързия
Дата на включване: 2000-10-09
Нашата цена: 16.38 лв
 

ЗА "КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ

"Книга на мъртвите" е едно велико произведение от началото на човешката цивилизация. Тя е създадена в Египет по времето на Новата империя (1580 - 1056 пр.н.е.), когато култът към мъртвите получава широка популярност. По значимост на идеите "Книга на мъртвите" се сравнява с "Книга за пътя и добродетелта"("Книга за Пътя и неговата Сила") на Лао-Дзъ (към 604 пр.н.е. - неизв.) и "Божествената комедия" на Данте Алигери (1265 - 1321). Това е сборник от текстове със сакраментално съдържание, написани от жреците в школите на Хермополис, Хелиополис, Мемфис. Самите текстове се поставят между нозете на мъртвия, за да му послужат в задгробния свят. Те са настолни напътствия за душата,, която след смъртта застава пред съда на Озирис в "Царството на мъртвите". Тя произнася своята "защитна реч" с надеждата, че след много съществувания ще се върне отново на земята, в "пълната светлина на деня". Това е главната идея в "Книга на мъртвите". Извън своя неизменен смисъл - вечния поглед на човека към смъртта -това произведение открива света на една могъща духовна култура. В бездната от поетически образи и магически заклинания, култови формули и обръщения към боговете, понякога логически несвързани и много трудни за тълкуване, се обособяват големите въпроси за същината на битието и смисъла на живота, за тайните на смъртта и хармонията на Космоса, за безкрайността на звездните пространства и вътрешния мир на човека, толкова близки и за европейската философия.
Космологическите идеи на древните египтяни са сърцевината на "Книга на мъртвите". Те съдържат представите, че природата на света, който е създаден от боговете, се състои от четири елемента: вода, въздух, земя и огън. Човекът идва на света, за да живее в него, извършва различни постъпки, отнася се с добро или със зло към своя ближен, отива си от света, представя се пред Озирис, неговите.добри и лоши дела се претеглят на везни и се връща в един друг живот под нов образ. В тези митологични рамки космологическата проблематика се съединява с етическата и се достига до идеята, че човекът, ако има разумен и добър живот, ако е справедлив и милосърден, честен и изпълнен с мир, може да продължава своя път във Вечността. Аргументите, които душата на мъртвия представя, за да докаже сама своята невинност, отвеждат към проблемния кръг на съвременната реторика - опериране с идеи, нелинейно представяне на ценности, потъване в нещата от живота. В този смисъл 125-а глава от "Книга на мъртвите на древните египтяни" е прочута в световната философска култура като една от най-дълбоките изповеди на човека, пронизана от дух на хуманизъм и надежда. Идеите в нея очертават също и реалните граници на реторическите ценности, силата и подреждането на аргументите, когато следва да се спечели или да се изгуби една позиция.
Космологическите, епистемологическите, етическите, антропологическите и риторическите ценности в "Книга на мъртвите" имат известна сходност с идеите, изложени в школата на Питагор (570 - 500 пр. н. е.), в "Тимей" на Платон (.429 - 347 пр. н. е.) и в "Шестоднев" на Йоан Екзарх (9 - 10 в.)
Хилядолетията са запазили техния полъх от времето на фараоните до съвременния свят, един живителен полъх, потънал в мълчанието на вековете и разбулван стъпка по стъпка от нетърпеливия човешки дух. Атмосферата в "Книга на мъртвите" по своята сгъстеност (изразено чрез един ритъм, спокоен и нежен като морето), напомня органовата музика на Йохан Себастиан Бах.

Йордан Ватев