Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски - Йордан Величков

Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски
Автор: Йордан Величков
Обем: 128 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Македонски научен институт "
Мека подвързия
Дата на включване: 2016-06-04
Нашата цена: 4.55 лв
 

ПЪРВИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Подменени договорености. Фердинанд стоварва върху българската армия почти цялата тежест на войната срещу Турция. Иска с цената на десетки хиляди жертви сам да обере лаврите от очакваната победа.

ВТОРИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Османската империя е сразена за 28 дни и моли за мир. Европа е възхитена от героизма на българския войник. Доволни са и великите сили, защото няма да бъдат въвлечени в по-голям военен пожар, за който не са готови. Единственият недоволен е Фердинанд, защото иска продължаване на войната, за да влезе в Цариград, да възстанови Византийската империя и се провъзгласи за император.

ТРЕТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Фердинанд нарежда прекъсване на преговорите за мир в Лондон. Той иска още война и .... Цариград. Въпреки новите жертви, България е изправена пред реалната заплаха да загуби всичко.

ЧЕТВЪРТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Високомерието и чувството за мъст изцяло обсебват и замъгляват съзнанието на Фердинанд. Със заповедта от 16 юни 1913 г., за нападение на съюзниците, той хвърля България във война на четири фронта - безпрецедентен случай в световната история.

ПЕТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Лицемерието и митът, че Фердинанд е служил на българските национални интереси окончателно рухва. Една година преди Първата световна война той вкарва България в Тройния съюз. Втората национална катастрофа е неизбежна... 85.

ЗАЩО Фердинанд не бе детрониран?

Доц. д-р Йордан Величков завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“,след което работи няколко години като следовател и прокурор. През 1970 г. завършва Дипломатическата академия в Москва, където защитава научната тема „Международно-правни аспекти на македонския въпрос“, утвърдена лично от министъра на външните работи Иван Башев. Оценката на държавната комисия, включваща видни учени и председателствувана от зам.-министър на външните работи на СССР, е „отличен“. С това за първи път, макар и на научно ниво, се приема българската позиция по този въпрос, по който съветската страна е била въздържана. Специализира „Международни отношения“ в Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Преминал е всички дипломатически рангове (III, II и I секретар, съветник и пълномощен министър) и стига до посланик и началник на отдел „Консулски“. От 1995 г. е и преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на четири монографии и над сто публикации по външнополитически въпроси и междунационални и етнически проблеми. Като дипломат в САЩ (1979–1982 г.) и генерален консул в Канада (1986–1988 г.) пише серия от статии в американския печат под псевдонима Пирин Охридски, в които яростно и аргументирано защитава българската национална кауза и убедително разобличава фалшификаторите на историята. Особено силен е отзвукът сред българите в Америка и Западна Европа от публикацията „Да помним историята!“, отпечатана през 1982 г. В тази дейност са били посветени и му съдействат главният редактор на в. „Македонска трибуна“, големият родолюбец Антон Попов и съпругата му, както и ерудираният журналист от „Гласът на Америка“ и патриот Иван Илчев.