..Връщах се в зоната през десет години по познатите места, като всеки зонален автор; връщах се от любопитство към промените в бита и душевността на стари познати и нови пришълци. Освен смяната на годишните времена, кой знае какви промени не се забелязваха. Духаха разни ветрове, отваряха се барични полета, антициклони и въздушни потоци, обитателите се снишаваха и изчакваха, според инструкциите за оцеляване, всичко да мине и отмине. Вятърът на промените излезе лек зефир, който имаше силата само да развява знамената по мегданите и прането във вилния парцел.
Георги Мишев
|