Книгата побира лирически текстове, писани и публикувани от Николай Кънчев между 1959 и 1965 г. и невключвани в негова авторска книга, както и последните му, предсмъртни стихотворения, записани на неговия компютър, но останали непубликувани в отделно издание, поради внезапната му кончина на 9 октомври 2007 г. Това е начално-финалната рамка на Николай-Кънчевото творчество, в която се експонира един от отговорите на ключовото литературноисторическо питане: Как, въпреки общите начала за дебютантите от края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, българската поезия поема и по други, алтернативни посоки, към една от които води написаното от Николай Кънчев? |