Публицистиката на критика и поета Чавдар Добрев е не само интелектуален феномен с мощен еврисичен капацитет. Тя е дръзко предизвикателство към закостенелия навик на доктринерството да марширува на място в рехабилитираните псевдонаучни издания и по страниците на съвременната българска периодика. Тя разобличава неизлечимия комплекс на плагиатството да слослови и преповтаря изхабени идеологически клишета и парадигми. Нейната актуалност се корени в устойчивостта на индивидуалния мироглед, формиран не само от уроците и морала на прочетените книги, а и от уроците и морала на ранния детски труд - този с нищо незаменим ваятел на ума и душата.Модерността на тази публицистика се обуславя от неистовия стремеж на таланта, осъзнал гражданската си мисия да обновява и адаптира своето творческо кредо към непрекъснато променящия се свят.
Петър Анастасов |