Още като юноша долових нарушеното природно равновесие дори в малкото селце, където бях се родил. Наскоро бе минала – като вълна цунами – червена армия и бе отнесла към града мъжете на селото. Край огнищата отново бяха останали самотните наши майки, баби, лели – клетите представителки на съвременния матриархат. От съчувствие към участта им написах по това време (1967 г.) едноименна книжка, като първа част на уравнението за въпросния дисбаланс. Във втората част трябваше да потърсим причините за злото, довело до сполетялата ни беда.
Но как да стане? Реалсоциализмът наричаше пещерен антикомунизъм и най-плахия опит да се говори истината. Трябваше да се дочака залезът му, да рухне Берлинската стена, за да се разбере, че бяхме живели в лъжа, в Марксовата утопия, която всъщност ни бе върнала в атавистични, пещерни времена...
Георги Мишев |