Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен истаблишмънт не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме „нова вълна“ в литературата впрочем.
Ани Илков
В „Между стените“ има от писането на Ървин Уелш – мрачно, социално, нарочно грубо. Талантът на Филип Маркулиев личи в отделни фрази, наблюдения, състояния.
Георги Господинов
В дебюта на Филип Маркулиев се усеща „нещотo“ „извън стените“: има хоризонт, има насъбран прашец от градините на живота. Има и умения за преработване на събраното. Още щипка мярка – и е готов!
Георги Мишев |