iKnigi.com

Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя.

Аз избрах да се боря за едно по-усмихнато пространство около себе си. Населено от усмихнати хора. Казах си: и пет усмивки повече да предизвикам, пак е нещо. Все някой ще ми е благодарен, че го откъсвам, макар и за кратко, от тягостните мисли, които съпътстват всекидневието ни.

Цели 40 години опитите ми продължават. (Сега вече ще разберете и колко съм стар.) Ако тази непретенциозна книжка ви развесели, ще зная, че действията ми са в правилната посока.

Благодаря!“

Петър Софрониев

Из разказа "ГАЛЬОВНИК"

Галя котки.
Срещу заплащане.
Появиха се една нова категория хора. Примерно съпрузи. Взели си домашен любимец – нали искат все пак някой да ги обича? Защото те, съпрузите, взаимно не са сигурни дали инвестират обич един в друг. Взимат си котка, ама по цял ден са на работа. Детето пък на училище, после на частни уроци и така нататък... Домът на семейството – празен по цял ден. А котката трябва да бъде галена. Така пишело в инструкцията за правилното и отглеждане. Галенето го правя аз – срещу заплащане, казах. Това е едната ми работа. Ама нали знаете, че вече да работиш на едно място не стига!

Една госпожа – хубавка и немного възрастна, около четиридесетте, като научи, че галя котки, и тя пожела. В смисъл, пожела да галя и нея след като приключа с котката и си измия ръцете.

Пак срещу заплащане желаеше да я галя тази госпожа. Защото ласки не видяла. Или по-скоро ласки консумирала от страна на съпруга си, но твърде рядко. Два-три пъти годишно, примерно. Защото той бил тираджия и обикалял света, за да разнася замразени пилета и патици.

Това прецених, че е опасен труд за мен.

...