Любовта на 45-годишния мъж - Калин Терзийски

Любовта на 45-годишния мъж
Автор: Калин Терзийски
Обем: 356 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Сиела"
Мека подвързия
Дата на включване: 2013-10-16
Нашата цена: 12.90 лв
 

„Любовта на 45-годишния” мъж е роман за личната революция на един мъж на средна възраст. Той се опълчва срещу съществуващите норми на обществото и побеждава. Но не чрез насилие и омраза, а чрез смирение. В този смисъл романът е история за смирението пред собствените чувства.

Революцията на Антон К. е най-вече срещу превърналия се в норма предразсъдък, че щастието на едни носи нещастие на други. Както и този, че удоволствията са грях. Грях дори и в най-съвременния, консуматорски смисъл. Революция също и срещу предразсъдъка, че мъжът не трябва да се оплаква. И срещу доста други.

Героят на този роман, Антон К. се влюбва въпреки господстващата представа, че след една определена възраст това е неприлично и некрасиво. А се влюбва в красиво момиче, просто защото именно това е част от бунта му – срещу лицемерното изискване – интелектуално и морално – че не телесно красивото е красиво, а че красиво е нещо друго…Антон К. иска да върне нещата към първичната им, ясна и категорична същност. Към това, което той чувства като своя изконна истина. Която е истина както на душата, така и на тялото.

Той е живял като повечето мъже на своята възраст – търсейки удобна философия, която да обясни и оправдае изсъхващото му, лишено от страст сърце. Но когато се влюбва, той става жив и страстен борец за правото на всеки човек да чувства така, както той самият иска. А не както се очаква от него. Той става неуморен адвокат на любовта, която според него е винаги и във всеки случай невинна. И с тази своя борба рискува да стане антипатичен.

Но коя истина не рискува това?

Мира: Това в романа ти ли си?

Калин Т.: Това не съм аз. Но съм и аз и много други мъже, както и само част от мен. Ако бях аз, нямаше да изглежда по този начин. Но кой не носи някой непознат Антон К. в себе си?

Мира: А не изневеряваш ли на истината, като пишеш за някого другиго, когото всъщност не познаваш така добре като себе си?

Калин Т: Истината, истината…Тя не е в точността на фактите, а в достоверността на вълненията.

Мира: Ако някой те отъждестви с героя и те заразпитва за чувствата му?

Калин Т.: Всеки отговаря за себе си. Героите – също. Той не живее наоколо. Не го познавам добре… (смее се)

Мира: А Д.? Съществува ли?

Калин Т.: Съществува. Тя е там някъде – по улиците. Най-прекрасна фантазия.

Мира: Фантазия?

Калин Т.: Кое красиво не е фантазия?

Мира: Красивото е в главите ни?

Калин Т.: В главите ни…

Мира: А в сърцата?

Калин Т.: Да, да, да…

Мира: Каква е тази книга?

Калин Т.: Поема за невинността на всяка любов.

Мира: На всяка?

Калин Т.: На всяка.