„Книга на мъртвите“ е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите“, записани в средата на III хил.пр.Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите“. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар. Заклинанията от книгата са с множество варианти, промени, грешки в преписването: затова е трудно да се говори за единно произведение въпреки широката употреба на името.
„Книга на мъртвите“ е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици. В съвременния свят тя е емблематичното произведение за древноегипетската цивилизация. Въпреки това и днес знаем много малко за книгата, за нейното предназначение, композиция и структура. Много често основни представи и факти, свързани с нея, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, са неверни и подвеждащи. От първото издание на „Книга на мъртвите“ през 1842 г. до днес са минали 170 години, през които на бял свят са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея. Настоящият превод е нов и е направен по основните йероглифни издания на книгата, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в „Текстове на саркофазите“. Комбинацията от транслитарация и превод прави книгата единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят.
Теодор Леков
|