Не казвай на майка си - Николай Фенерски
Не казвай на майка си | |||
| |||
Деян Енев „Не казвай на майка си“ продължава да развива идеите от предишната книга на Николай Фенерски„Апокалипсисът е дело лично“. В нея наративът е на границата между двете тенденции, ако можем да ги наречем така, в писането на автора: едната – „реалистична“, клоняща обаче повече към чудатостите на един Радичков наратив, и втората – „постмодерна“, в която той е основан на различни похвати и техники от постмодерния инструментариум: лесно тук ще открием фрагментарното, колажа, нонсенса, пародията, иронията, пастиша, играта, палимпсеста, цитата и пр. Владимир Шумелов „Имах пет лева в джоба, малко дългове към приятели и роднини и две малки деца. Щях да забравя, имах и много надежди. Придружих сина си в ежегодното пътешествие при баба и дядо на двеста километра от къщи, пътувахме с влак. Може би трябва вече да го пускам сам да се справя по пътищата. Всяка година отива при тях, със сигурност е полезно да заздравява връзките си със старите за месец-два, да ги заобича повече и да има свои отношения с тях, но и на нас ни липсва през лятото момченцето ни. Наскоро навърши тринайсет. Рекох му, да внимаваш, сине, и да се пазиш. И тръгнах да се връщам у дома.
из „На автопилот“ „Още когато бях на осем, си измислих една игра. Забелязвам, че мигът е щастлив и че мястото, където съм, е красиво и си казвам: ето това трябва да го запомниш, ето този момент го запечатай, защото ще ти потрябва! Понякога действа. Някои от запечатаните мигове са точно от тази игра. Само че не мога да ги различавам – кои съм запомнил така и кои без да искам... Времето и паметта си имат свои закони. И ние ни най-малко не ги разбираме.
из „Начинът“ |