„Не умирам, аз влизам в живота” – тези думи на Тереза от Лизио в едно от нейните последни писма изразяват вярата, която й вдъхва живот по време на нейната дълга и мъчителна болест. Последните разговори с нейните сестри ни разказват какви са били тези пет месеца от страдания, преобразени от една безкрайна и същевременно проста надежда. Самата Тереза ни говори: показва ни как страда, обича и умира една светица. Една предана светица, която не се бои да обича семейството си и своите сестри. Една удивително влюбена в Бога и героична светица, чието послание, пълно с реализъм и оптимизъм, е способно да увлече тези, които страдат, но също и тези, които живеят. Книгата, която следва критичното издание, дава пълния и автентичен текст на „Novissima Verba”. |