Уникален образец на духовната проза на ХХ в., „Мисли, следващи дните” (1926) на католическия епископ Владимир Гика (1873-1954) често са сравнявани с „Мислите” на Блез Паскал или с „Опадали листи” на Василий Розанов. Предлагайки възможност за разговор на душата със самата нея и с нейния Създател, тези мисли си поставят за цел да проникнат „най-близо до мястото, където Бог говори, за да можем по-добре да чуем гласа Му”. Роден княз и потомък на династията, владяла Молдавия в продължение на векове, Владимир Гика изоставя всичко в името на едно по-висше признание – да стане свещеник в Христовата църква, понасяйки мъченическа смърт по времето на комунизма. Фондация „Комунитас” предлага за първи път на български език том с избрани творби на Владимир Гика, включващ освен „Мисли, следващи дните и посмъртно публикуваните му фрагменти, неговите „Духовни беседи” и пиесата „Прелюбодейката”. Преводът и предговорът са на Тони Николов. |