Кой кой е в Средновековна България - Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Кой кой е в Средновековна България
Автор: Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Обем: 720 стр.
Формат в мм.: 165х230
Издател: ИК "Изток-Запад"
Твърда подвързия
Дата на включване: 2012-04-02
Нашата цена: 35.49 лв
 

Българите са измежду онези народи, които стихиите на времето почти са лишили от историческа памет. Превратностите на съдбата и дългите векове на робството са довели до унищожаването на книжовното ни богатство и са покрили всичко с пепелта на забравата. Тази печална констатация е известна на всички и звучи почти като присъда. Причините за погрома са от различно естество, но всички заедно очертават една наистина трагична картина. Тя придобива още по-драматичен смисъл, когато й се придаде цифрово изражение: от средновековието (VII - XIVв.) изворите са съхранили имената на 824 българи. Направо нищожна цифра, като се има предвид, че през онази епоха на земята ни са се родили и умрели десетки, а може би и стотици милиони българи. Много или малко са тези 824 имена, представени в 649 статии? Тъй като всичко се познава най-добре чрез сравнението, ще отбележим, че именният репертоар, който съдържат общите курсове по средновековна българска история, е обикновено от стотина -двеста имена. А в многотомната История на България (втори и трети том, издание на БАН) те са около 400. Предимно имена на владетели и аристократи, което пък (според справедливата забележка на един известен български учен) превръща страниците на нашата история в парад на знаменитости, в тържествено шествие на царе и патриарси, в което за обикновените хора почти не остава място.

Това бе причината, която ни подтикна към написването на тази книга. Намерението ни беше тя да представлява пълен именен каталог на личностите от българското средновековие. Разбира се, на онези, за които разполагаме с проверени исторически свидетелства - като се започне от владетелите и се стигне до последния граматик. Извън словника останаха известен брой имена, за които нямаме никаква информация. Те могат да се прочетат в поменици и данъчни описи, изписани върху листовете на ръкописи или издраскани по стените на скални църкви, върху култови предмети и строителни материали. Там те стоят самотно и изолирано като неми свидетелства от една отдавна отминала епоха, понякога като молитва, друг път като зов за помощ. Дори да бяхме включили тези имена в посочената по-горе бройка, те с нищо не биха променили тъжната статистика, която при всички случаи прави впечатление. За сметка на тях прибавихме десетина личности, имената на които са почерпани от легендарни предания, записани още през средновековието (например Асла, Богорис, Ладика и до.). Включването им е оправдано предвид духа на времето, който по характерен за средновековието маниер възпроизвежда епохата чрез митични личности и герои.

Би било чудесно, ако изворите позволяваха оформянето на цялостни исторически портрети, при рисунъка на които да се потърсят (освен всичко останало) психологическият ракурс и дори физическата характеристика. Но в повечето случаи това се оказа просто неизпълнима задача, защото източниците, с които разполагаме, са бедни, схематични и предимно еднопосочни. Понякога (какъвто е например случаят с житията) имаме работа с творби, които условно може да се нарекат биографии. Но там на преден план се изтъкват чудотворният елемент, християнският подвиг или аскетичното смирение, а това в никакъв случай не задоволява историка. При това положение по-подходяща ни се стори другата възможност: да разположим имената във времето и пространството и чрез личностната характеристика да потърсим поне част от факторите, които са въздействали върху съдбините на българите през тези седем столетия.

Хронологичната рамка VII - XIVв. е нарушена само няколко пъти - например когато сме включили имената на Киприан, Григорий Цамблак, Фружин и др, Тези личности са живели на границата между две епохи, но имената им са органично свързани с трагичния заник на средновековната българска държава. От същите съображения сме се ръководили (но без да нарушаваме хронологичната рамка), когато сме включили имената на славяни и прабългари и от т.нар. преддържавен период (например Кубрат).

Справочникът е предназначен за широк кръг читатели, затова са поднесени не само известни факти, но и подробности, за които обикновено се знае малко. Поради същата причина сме възприели в повечето случаи т.нар, плаващи цитати. Посочването им под линия би утежнило излишно изложението, а за специалистите тези източници не са тайна. Преобладават цитатите от средновековни хронисти и характеристиките с по-късна дата, които (както и датировката на някои събития) невинаги си схождат с установените в историографията ни преценки. Възможно бе справочникът да бъде по-лаконичен, но при написването му сме се ръководили от дълбокото убеждение, че когато става дума за родната ни история, наличните сведения не бива да се премълчават.

Подборът на литературата, включена в библиографията към всяка статия, също е съобразен с адресата на книгата. Ето защо препращаме любознателния читател към изследванията на онези автори, в които може да намери допълнителни изводи, становища и хипотези.