Централно място в книгата заема един интензивно обсъждан в творчеството на Мартин Хайдегер през 20-те години на ХХ в., но така и останал недостатъчно прояснен тематичен кръг. „Всекидневие” и „всекидневност” са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим конституент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само загатнато в него измерение на всекидневността – което се разглежда под рубриката „индиферентна всекидневност”, – и от възможностите, които то разкрива за преобръщане на самото мислене за всекидневие в съвременната социология. Основна линия в монографията проследява „срещата” на Хайдегер с двама автори, оставили значима следа в социологическите занимания с всекидневие през ХХ век – Алфред Шютц и Харолд Гарфинкъл. Става дума не за действително състоял се диалог, а за мисловен експеримент, който сблъсква феноменологията на фактичността с феноменологията на всекидневния живот на Шютц и с Гарфинкъловата етнометодология на безсмъртното обичайно общество. Този експеримент се опитва да установи възможни гранични зони на локална езикова „размяна”, очертавайки един вид „креолски” ефект от кръстосването на трите мисловни стилистики.
|