Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект „Сузана и зяпачите“ е крачка напред не спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност.
„Сузана и зяпачите“ е книга за търсенето – между кризата и авантюрата, между миналото и настоящето. Книга с отворен финал, без фалшивата понякога финална точка накрая – като мимезис на живота, който никога не спира.
Кристина Йорданова
Мария Станкова е сред най-забележителните съвременни български писатели. Тя е чест за българите и България.
Божана Апостолова
|