Една фурия на 90 - Стоянка Мутафова, Юрий Дачев

Една фурия на 90
Автор: Стоянка Мутафова, Юрий Дачев
Обем: 352 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Слънце"
Мека подвързия
Дата на включване: 2012-01-30
Нашата цена: 11.82 лв		 
Книгата не е в наличност
В своята биографична книга “Една фурия на 90”, в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива „гаменския” си нрав, както сама го определя.
Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството й, нито са се замъглили преценките й.
Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди.
Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството й ги изтрива. Как да не завиждаш?
Светът минава през сетивата й, дава им острота и сила, които са наистина феноменални. Светът в очите на Стояна е пълен, цветен, тъжен и смешен в мяра, непостижима за другите. Тя е от онези хора, които, колкото повече доближаваш, толкова по-необятни ти се струват. Малцина могат да си представят, че Стояна обича самовглъбеността и тишината около себе си. Скептичната усмивка е повече Стоянина, не кикотът.

Всеки човек си има пейзаж, вещ, някакво обкръжение, с които портретът му става истински точен. За някои – лъскав автомобил, за друг ковьорче с еленчета, за трети – бетонна ограда, за Стояна – лудналата, неподстригана драгалевска градина, сред която тя говори за подстригването на мравките.

В детството си много обичах да препрочитам една книга със заглавие „Тайната градина” – споделя артистката. - Все си представях тайнствено преплетени лиани, гъста зеленина, обрасли пътеки. Исках и моята градина да носи нещо от тази тайнственост, нищо, че беше маломерна.

Пролетта след моята първа зима в Драгалевци ми донесе едно хубаво запознанство. Един ден, както си нося вода с кофите, зад гърба ми се приближи някой. Обръщам се: виждам немлад вече мъж с благородна физиономия, същински Жан Валжан. Той ми направи чудна градина. С храсталаци и неподстригана зеленина, с тайнствени романтични кътчета, с хубаво подредени камъчета, които не разрушават естествения й вид. Израстна и пътека от незабравки. Гъста и синя. Сякаш мъжът ми беше написал с невидима ръка „Не ме забравяй!”.

Стояна носи толкова сила и необикновеност, че дори в ситуации, които налагат единствено смирение, нейното присъствие дава надежда за друго: Светът е в човешки ръце. Съдбата е отстъпчива. Годините нямат значение.

Историите, в които неусетно въвлича читателя, са разказани по неин си начин – неимоверно забавно и увлекателно: с щипка усмивка, доза смях и малка порция носталгия по отминалото време, по спомените за ония добри приятели, които са се преселили в друг свят...