Работата ми като главен редактор на Light – приложението за култура и свободно време на вестник "Капитал" - беше едновременно голямо удоволствие и голяма отговорност. Удоволствие, защото Light е единственото списание в България, което си позволяваше да отпечатва нов разказ от български автор всяка седмица. Отговорност, защото всеки понеделник в електронната ми поща имаше десетина нови разказа, получени през уикенда, всеки от които трябваше да прочета будно, внимателно и непредубедено. Разбира се, повечето от тях не ставаха. Обикновено отговарях с дежурната фраза "Интересуваме се от къси разкази с ясно изразени начало и край, оригинални герои и интересен език" и оставях авторите сами да преценят на кое от изброените условия не отговарят текстовете им. Но понякога точно така – като гръм от ясно небе – се получаваха разкази от напълно непознати за мен автори, които бяхме горди да публикуваме. Други от разказите в Light се получаваха по втория начин – с лични контакти, врънкане по телефона и неясни обещания за компенсация, която надхвърля обичайния хонорар. В крайна сметка, когато един главен редактор иска да публикува най-добрите писатели на своето поколение, трябва да е готов да направи най-доброто за тях. Надявам се да се съгласите с мен, че двайсет и трите разказа от двата описани вида, събрани в тази книга, са на едно и също отлично ниво.
Богдан Русев
|