Чавдар Добрев се мъчи да създаде тон на добрия спор, спор, предизвикан от съвестта. Понякога е трудно да се измъкне невредим между острите камъни на враждебното, но той върви с надеждата да забележат драскотините, които при една инфекциозност могат да се превърнат в гноящи смъртоносни рани. Братята Гонкур казват: „Талантът на събеседник у Дюма-син е най-вече в това, че пренесе тона на лошото общество в доброто." Ако перифразираме тази мисъл, можем да кажем така: „Чавдар Добрев се стреми да пренесе тона на доброто общество в лошото." Постъпката е малко „донкихотска", но в общо взето прекалено практичния живот на нашата критика едно такова отклонение избягва широките завои на шикалкавенето.
ИВАН РАДОЕВ
|