МАЛКО БЯГСТВО
Едва на третата събота умореният от чакане сак зае мястото си в багажника на готовата
за път кола. Заедно с двамата търпеливо бе дочакал
отдавна планираното малко бягство.
Бягство от излъчващите морна жега панелни
стени.
Бягство от изпълнения със смрад и хлебарки
порутен вход, в който съседските кучета
неуморно, години наред, отбелязваха мизерната си
територия.
Бягство от техно-музиката и зловещия вой
на алкохолика отсреща, от телефони и хленчещи
роднини.
Бягство от прашната досада на летния град.
Мъничко, но бягство!
Бягство сред синкавата мараня на юли и
слънчевата тишина на планината, смущавана само
от налетялата изневиделица буря или незнайно
защо развълнувалия се вятър.
Бягство сред позабравената и в същото време
така приятна за ухото мелодия, изтъкана от
звуците на заспиващи листа песен на щурци и
далечно крякане на будни жаби.
Най-сетне бяха в колата, макар и потеглящи
с близо дванадесет часа закъснение. Какво пък и
късната привечер криеше своето очарование...
|