Установяването на славяните в Алпийско-адриатическия регион, християнизацията, развитието на словенския език, националното диференциране между германци и словенци, обединяването с хървати и сърби в две различни по своя характер държави, Словения в рамките на Югославия, независимостта от 1991 г. и равносметката от самостоятелния път на утвърждаване... Към столетията история д-р Хьослер добавя биографии на ярки личности, белязали трайно облика на страната си, и сведения за места и забележителности, които събуждат желание да бъдат посетени. И постепенно у читателите се заражда впечатлението за народ с воля, амбиция и стремеж към открояващо се, достойно присъствие в район, чиято слава не винаги е била безупречна. Навярно не е случайно и е въпрос на манталитет фактът, че словенците определят държавата си като юлийско-алпийска, приалпийска, централноевропейска, но никога балканска. |