Представени са част от стиховете на един от големите руски поети Владимир Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов.
Владислав Ходасебич е роден в Москваа през
1886 г. Завършва Юридическия, а след това и
историко-философския факултет на
Москокския университет. Яснотата на неговия
стих, чистотата на езика и точността в
предаването на авторовата идея му
отреждат особено и уникално място в
руската литература.
Когато през 1920 г. се появява третата му
книга — „По пътя на зърното", тя е приета
възторжено от все още независимата критика,
но не е „одобрена" от властта. Ходасевич и
семейството му са оставени да мизерстват,
публикува трудно. През 1922 г. той издава
друга своя програмна книга — „ТежЬа лира".
Несъгласието му със съветската
действителност принуждава поета същата
година да емигрира. Пръв извън родината му
подава ръка Максим Горки, с когото известно
време работят заедно. Оттогава до края на
живота си Ходасевич запазва и уважението си
към таланта на Горки.
През 1925 г. поетът се установява за
постоянно в Париж., където продължава с
литературоведските си изследвания върху
Пушкин („Пущкиниана"), пише проза и
мемоаристика („Державин. Биография", 1931, „За
Пушкин", „Некропол. Спомени", 1939), превежда
усилено от полски, арменски, френски и др.
езици, издава сборник с еврейска поезия. |