СВЕТЪТ Е СТАР
Като че ли съм чул нейде тия думи, а не мога да се сетя къде. Ако наистина е било, ще е било под една почерняла златоградска стряха...
Свечерява. Жените са подложили агнешки кожи, седят на греда и приказват:
„Индата иска първо парите — сетне разтоварва дървата, пък се намират хора да пазарят душата ти на вересия!..."
Някой чукал главата си с два камъка:
„Мамка си аз, дето сам си наключих въже, дето сам се вързах, та моят рев да стане сеир на другите!..."
Като стягал каците с обръч, Марангоза приказвал на дъгите им:
„Вашият чембер ще се скапе от ръжда - чемберът, дето е приклещил сърцето ми, няма да се скапе!..."
Светът наистина е стар! Но не на години, а заради това, което пренасяме със себе си от време във време...
|