... На няколко места имаше свещи
и упойващи аромати, а пред
вълшебницата - жена около шестдесетте,
загърната в тъмна роба - в зелено гърне,
поставено върху металически
триножник, гореше малък огън. Очарователно!
Жената взимаше в шепа цветен прах ту
от една, ту от друга кутия, хвърляше го
в огъня и ми говореше над искриците
му. Бях тъй запленена от
преживяването, че много-много не вникнах в това,
което ми каза. Беше нещо в смисъл, че
около мене има не малко мъже, но аз
бързо се паля и бързо гасна, тоест
изгубвам интерес към тях в неподходящ
момент, а и често се държа
неподходящо. Освен това каза, че имам
склонност към нетрадиционни субекти, чиито
особености обаче скоро започват да
ме дразнят. В един момент жената ми
подаде малко лилаво листче, на което
трябвало да напиша името на желания
от мене мъж. Ами сега? Какво име да
напиша? Редно ли е да ангажирам
когото и да било в желанията и най-вече
в глупостите си? Не посмях да назова
дори Ален Делон, Господ да го
поживи! Написах„Чаровният принц", и то на
български, и хвърлих листчето в огъня.
Жената простря ръка над гърнето и
лицето й се озари от усмивка:
- Oh, yes! Да! Този е твой завинаги! |