Измъкнах една история от предишната си книга „Влюбени разкази", защото ми стоеше недовършена - героят не получи наказанието си, не изпи чашата с отрова, която сам напълни. В тази история бохеми разказват в магнетичната кръчма „Под липите" разни спомени. Колкото повече ракия тече в сюжетите, толкоз повече подробности изскачат, така да се каже, всеки следващ разказ накрасява предишния. Откъде да знаем, че доносник е докладвал всичко, дори и онези бисери, които само фантазията може да изработи.
Ние, потърпевшите, го наказваме с тази книга. Дано получат възмездие и онези доносници, които по знайни и незнайни пътеки се заселват у нас. Ей така, седят в душите ни и пишат смъртоносните си репортажи.
|