И до днес не мога да разбера защо в мене се пораждат доколумбови видения. Търся отговор в книжния хаос, запълнил главата ми. Аристотел, Платон, Алберт Велики, свети Анселмо, Авицена и Птоломей са ме омагьосали с предположенията си за формата на света, за съотношението между вода и суша, с прозренията си за съществуването на загадъчни морета и материи. Идеята за Атлантида не е ли била всъщност мечта за друг свят, изгубен завинаги... или намерен в нови измерения на човешкия разум? Спомен или мечта са Градът на слънцето, страната Утопия?
...В Ушмал и Куско, в Паленке и Мачу Пикчу, в Чиченииа и Тула, навсякъде, където доколумбовата древност бе съхранена, аз виждах силуетите и на спомена, и на мечтата. Градът на слънцето не е ли населен от Кампанела с хора от всички раси и националности, но достигнали съвършения човешки тип без спомен и мечта за друго? |