Във всички области на човешкото знание, изкуство и морал, до които се е докоснала всепроникващата мисъл на този Човек-легенда, а всъщност обикновен зидар, духовното е оная сърцевина, която придава особеното и неповторимото и води човешката мисъл и въображение със скорости, които не познават исторически и стилови прегради, онази истина, която разкрива реалното в отвъдното - за да се върне отново при нас в приказните видения на художника, в прозренията на „Сиромах Лазар", в „Богомилски легенди" и „Слънчеви приказки" или в онзи средновековен български княз на надеждата, наречен
от народа Боян Магът. А може би във всичко и всички, поели пътя
на изпитанието и стремежа към онези върхове на вярата и началото,
от които светът става не само по-голям, но и по-красив, и по-добър.
В този смисъл Николай Райнов си остава не само един голям пример, но и един от онези учители за всички - за тези, които бяха негови ученици и приятели, за тези, които „закъсняха" да станат такива,
за всички, които могат да заслужат правото да се нарекат негови ученици. Николай Райнов и днес, и утре е онзи голям изпит, при който самоусъвършенстването е закон, съмнението - критерий, надеждата
- отговорност, ежедневието - труд. Онзи голям изпит, на който оценките се слагат по ИСТИНА.
СВЕТЛИН РУСЕВ |