Книгата е опит да се представи цялостно онази част от българското монашество в Зограф, Хилендар и Рилския манастир през ХVІІІ-ХІХ в., която е свързана с таксидиотството като практика и дял в процесите на Възраждането. Това съсловие най-категорично въплъщава скрития реформизъм сред българската православна общност в зората на Новото време. Първият дял характеризира личността на монаха таксидиот, съчетаващ чертите на религиозното и светското, на авантюристичното и духовно-интелектуалното начало. Вторият дял съчетава интерпретативното с речниковото изложение, като за всеки от трите манастира се разпада на еднотипни в съдържателно отношение части. Реконструирана е дейността на 55 метоха като сакрални духовно-религиозни центрове по места. Последната част „Таксидиоти от други манастири“ представя онези изповедници по българските земи, чиито имена авторът е срещнал в архиви и издания, но те са пратеници на „Ватопед“, „Великата Лавра“, „Ивер“, „Котломуш“...Книгата завършва с библиография за литературата върху таксидиотството в България и с „Показалец на упоменатите селища“.
|