Българевник. Мърморещото недоволство на един народ. Том I-ви, години 2004-2005 - Йордан Минчев

Българевник. Мърморещото недоволство на един народ. Том I-ви, години 2004-2005
Автор: Йордан Минчев
Обем: 182 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Fenix design"
Мека подвързия
Дата на включване: 2008-10-29
Нашата цена: 6.36 лв
 

Това не е обикновена книга. Това е хроника на времето, в което живеем, написана на подходящо място от неподходящия човек. Кураж да направя това ми дадоха нашите политици, да пази Господ мандата им я провери прокурор делата им. След като хора, родени за кафеджии се занимават с политика , защо и един кафеджия да не се занимава с писане. Чунким голяма работа?! Още повече, че ако трябва честно да си го кажем, аз не съм писател. Само отразявам настроенията, породени от пресата или скудоумни изказвания на политици, сред тези които са ги избрали. Тази книга може да се каже, че е плод на авторски колектив: Данко, българския печат, политиците и постоянната клиентела в кафенето. Така, че ако имате оплаквания... Ще се запитате, защо точно в кафенето. Кафенето за българина е нещо доста специално. То няма нищо общо с виенските кафенета, в които звучат валсовете на Йохан Щраус и фамилия, обсъждат се светските новини и се похапват тортички. Българското кафене е един своеобразен парламент още от време оно. Той, Дядо Вазов го е написал. „ ... Няколко деня след това произшествие Ганковото кафене отрано, както винаги, пълно с посетители, гърмеше и димеше. То беше сборният пункт и на стари, и на млади и там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа. Един малък парламент". Да се е променило нещо от тогава до сега?
Акълът ни е все същия. Това е то българското кафене, само че вместо Вазовите чичовци, днес световните, държавни и общински въпроси тук решават нашите си, кварталните чичовци. Плавният преход към пазарна икономика даде доста възможности на хора родени за политици да се упражняват в тази дейност именно тук - в кафенето. Разликата между тях и някои политици или висши държавни чиновници, е тая, че те не са на заплата, макар че според финансовият експерт на кафенето, бай Станчо и тая на политиците не била лесна, защото да крадеш в такива мащаби и с такъв размах трябвало доста усилия. Може и да е прав, аз политик не съм бил. Аз съм прост кафеджия, който по цял ден прави кафета и прилежно записва събитията, които се случват и коментират.