Три храма, три религии - Маргарита Харбова

Три храма, три религии
Автор: Маргарита Харбова
Обем: 234 стр.
Формат в мм.: 210х295
Издател: ИК "АИ "Проф. Марин Дринов""
Твърда подвързия
Дата на включване: 2000-01-06
Нашата цена: 24.00 лв
 

На Балканския полуостров - люлка на древни култури, съжителствали и се противопоставяли в отделни исторически периоди едни на други етнически и религиозни общности. Храмове на траки и римляни, на древни българи и потомците им от времето на Българското средновековие, Възраждането, Следосвобожденския период и до наши дни участват в отделните, наслоявали се един върху друг културни пластове. Българи, османски турци, евреи, арменци, католици и протестанти оценявали свещената сила и енергийния заряд на мястото и изграждали своите храмове върху основите на заварени и разрушавани в хода на завоевателни действия „свети места ". Характерното съжителство на религиозни общности, на техните сгради на култа като елементи и акценти в единната архитектурна среда на едно и също селище създава и днес индивидуалния облик на възлови градски средища. Сред „вечните градове ", включвани в границите на земята, наричана „българска ", се открояват Филипопол (Пловдив), Средец (София), Лихнида (Охрид), Костур (Кастория), Бдин (Видин), Одесос (Варна), Месемврия (Несебър), Берое (Стара Загора), наложили се и като устойчиви духовни центрове, възлови културни средоточия, в които се изковавали духовните оръжия на българския етнос, съхранили го в динамичния ход на неговата историческа съдба.

Храмът се възприема като архитектурно пространство, осъществило синтеза с декоративните и пластичните изкуства, а символът - като извор на мистично присъствие, претворило хармонията на Космоса, спомена за силата и излъчването на предците като знак за началото, което пази своята творческа и емоционална натовареност.

Книгата дава възможност на всеки да надникне в храма на „другия ", на иновереца, да усети общото и различното във въздействието на вътрешното пространство, да се опита сам да проникне в символиката на религиозната общност, да усети ролята на архитектурното пространство в религиозно-митологичен план.