Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску.
„Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз и до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно. Където и да съм, - техен съм!”
Действието в романа е наситено с увличащи събития, с любовни истории и рисковани премеждия, преживяванията се движат от фарса до трагичното, равносметките на героя - различен и еднакъв - ни докосват до същината в характера и съдбата на балканеца.
|