„Старопланински легенди" разкриват пред нас нов живот, нов край: връщат ни в романтичните дни на миналото и в сенчестите пазви на Стара планина – сърцето на България. Йовков демонстрира нагледно и успешно творческите възможности на големия белетрист: за него извор на вдъхновение не е само пряко видяното и непосредствено преживяното, а и всичко, което историята ни учи, което паметта на поколенията ни предава, което ни носят разказите от детинство, което намекват народните песни или отбелязват лаконично стари летописи. Дошло отдалече всичко това може да буди у нас удивлението и обаянието на легендата.
В тия разкази се засяга, от една страна, епохата на кърджалийството и първата фаза от развитието на хайдутството - когато неговите мотиви са предимно лични, а не народностни (с изключение на „Юнашки глави”), - друга, битът на българите в отдавнашното минало, с неговите обичаи, поверия, магии и робски страдания.
|