И в този си роман Генчо Стоев е останал верен на своя повествователен стил - емоционално и интелектуално напрегнат, метафоричен, „гъст". Но и тук, както във всяка негова творба, този стил е самобитно интониран, съответен на предмета на изображение, „вживян" във вътрешната мяра на изобразявания естетически обект. За разлика от трагично-величавата патетика на „Цената на златото", „Завръщане” е пропито от горчивина и скептицизъм, драматизмът на външното действие е надреално осветлен, като кошмарно видение, за да подчертае драматизма във вътрешното, принуденото историческо бездействие. |