През 30-те години една нова проблема развълнува особено много обществото и писателите - проблемата за войната. Тя бе родена от обстоятелството, че капиталистическият свят се готвеше за втора световна война. Антивоенните настроения, разбира се, са може да се каже, една вечна, трайна тема в прогресивната световна литература. Най-добрите произведения в нея винаги са били насочени против милитаризма и войната. Но през 30-те години тая тема както в целия свят, така и у нас стана централна. Поставена от антифашисткото движение, ръководено от Комунистическата партия, тая тема беше завладяла през 30-те и 40-те години и поезията, и прозата: против войната се пишеха стихове, поеми, разкази, повести и романи. През 1934 г. излезе и предизвика голям шум романът „Морава звезда кървава". Изненадата бе голяма, тъй като авторът на романа не принадлежеше към кръга на революционните писатели.
Петканов е типичен селски писател — не само по основен обект на творчеството, но и по виждане на действителността, по светоусещане. Неговият поглед, с който той пристъпва към изображение на селото, е исторически. Авторът се интересува преди всичко от ония проблеми, които са се родили в българския живот - израсли са в него. Тия проблеми изникват от общия дух на известно време, от общите болки, копнежи и стремежи на българите през определена епоха. И тук се открива една от характерните особености в творчеството на Петканов: редица от неговите романи са свързани по особен начин помежду си. Взети заедно, те изразяват един определен, ясен и строго последователен на себе си поглед за живота.
|