Поетът създава и оди на радостта, и симфонии на безнадеждността. Но каквато и да е предложената от него музика, тя винаги е насочена към човека, към неговата действителност. Там - в действителността и в името на човешкото й преобразяване - се отхвърля позорният Маскарад. Там позналите революционния Празник са естетизирани и митологизирани, а героите Жертви, неоткрили Празника, са обект на братското съчувствие. Фарсово-комически или героико-трагически, реалистично "микроскопен" или романтично „телескопен", поетическият поглед на Смирненски към времето му прозира и в други времена, където властват различни, но и близки до неговите виждания…
ДА БЪДЕ ДЕН!
Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи зловонен силует
на някакъв грамаден кръст
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите,
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
„Да бъде ден! Да бъде ден!"
| 