ВМЕСТО АВТОБИОГРАФИЯ
Веднъж, по време на работа, унесено и определено фалшиво си пеех нещо. Един от присъстващите, не издържайки, възкликна:
- Абе, Жоро, като малък пеене учил ли си?...
...Когато за пръв път занесох стихове за печат, редакторът учтиво ме попита:
- Поезия учили ли сте?...
...Не. Не съм учил. Нито пеене, нито поезия. Учех се да се справям на принципа: "И сам воинът е САМ." И по-късно другия:
"Проверено, милост няма!"
И настоящата книга, почти дневник, по мнението на специалистите, представлява конгломерат от дълги и къси разкази, в свободен текст или мерена реч. И много рядко прокрадващи се зачатъци на поезия. Аз ще добавя скромно:
- Нещо по-различно от всекидневието - с ясното съзнание за несръчността, лъхаща от написаното.
Вие, сродните души, убеден съм, ще ми я простите. Останалите просто няма да я прочетат.
| 