Долината на розите и тракийските владетели. The Valley of Roses and Thracian Rulers. Албум. Двуезично издание - Съст. Косьо Зарев, Валентин Денев

Долината на розите и тракийските владетели. The Valley of Roses and Thracian Rulers. Албум. Двуезично издание
Автор: Съст. Косьо Зарев, Валентин Денев
Обем: 168 стр.
Формат в мм.: 240х340
Издател: ИК "Вион"
Твърда подвързия
Дата на включване: 2003-04-01
Нашата цена: 52.78 лв
 

Розата, кръщелница на Казанлъшката долина и един от духовните символи на човешката цивилизация, води началото си от древните и вечнозелени дървовидни рози, разпространени в гористите и влажни провинции на Китай и Индия. Със своята красота и омайващ аромат тя привличала човешкото сърце още от дълбока древност. Античните гърци я наричали трендафил, което значи тридесетлистник. За нея пише Омир (VIII в. пр. н. е.). Сафо (VI в. пр. н. е.) я назовава „царица на цветята". Тракийската роза славели Хораций, Виргилий, Лукреций. Розата била посвещавана на Аврора - като символ на младостта, на Венера - символ на любовта и хубостта, на Купидон. Чудните й свойства използвали масово древните народи на Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет, Персия за производство на ароматни масла, вино, чай и лекарства.

Между най-старите паметници, върху които се срещат изображения на рози, са плочките от Алтай, датиращи отпреди четири хилядолетия. Считана и от науката за свещено цвете, била отглеждана като културно растение в Египет още през XIII в. пр. н. е. при фараон Рамзес II. През античността египтяните познавали и отглеждали черната роза. Използвали я в своите празници, посветени на доброто, и в своите ритуали за предпазване от зли духове. Разстилали купища от черни рози по домовете си, играейки след това ритуални танци. Пръскали с черни рози добитъка, за да го предпазят от злите духове. Почитал розата и народът на древна Персия, известна и днес като страна на розите. Там названието „гюл" се използвало и за роза, и въобще за цвете. Персийците създавали специални градини, в които отглеждали разнородни рози - и в големите персийски селища, и в подножието на снежните планини. Ритуално пиели шербет от рози, който по-късно щял да стане любимото питие за хората на исляма.

Връх в използването на розата при различните ритуали, празници и обичаи бележел древният Рим. Героите на империята награждавали с венци от рози. Римският сенат бил взел решение да се изобрази роза върху щита на всеки един римлянин от онзи легион, с който Сципион превзел Картаген.